Качва се монахиня в автобус. Един пънкар ведна се лепва зад нея и почва да и пуска ръце. Възмутена, монахинята слиза на следващата спирка. Шофьорът на автобуса, станал свидетел на случилото се и извиква пънкара при себе си.
— Ще ти дам един съвет, – казва шофьора на пънкара – познавам тази монахиня. Тя всяка неделя в 8 часа вечерта ходи на гробища и се покайва пред гроба на починал игумен. Ти ще застанеш зад гроба маскиран в черно и ще се представиш за въпросния игумен. Тя е глуповата и лесно ще я прелъжеш.
Речено сторено. Пънкарът отива маскиран и се скрива зад гроба. Пристига монахинята и почва да се покайва. В този момент пънкарът казва:
— Дъще аз те слушам и ще ти дам прошка… — Какво да направя – попитала монахинята.
— Вдигай си фустата и ще ти дам прошка.
Вдигнала фустата монахинята, пънкарът минал зад нея и я почнал. Точно преди да свърши, пънкарът си свалил маската и със смях казал:´
— Глупачкоооо… Аз съм пънкаря… Тогава монахинята си свалила наметалото и казала:
— Знам… А аз съм шофьора!
Един ден при свети Петър дошла една нова душа и след като оправили формалностите, свети Петър я развел из рая да и покаже забележителностите.
След като минали през библиотеката, сауната, басейна, игрището за голф и т.н. стигнали до една огромна зала пълна с часовници.
- Какви са тези часовници, попитала душата.
- Ами виж, за всеки човек на земята има по един часовник и щом му свърши времето идва при мен.
- А защо някои вървят по-бавно, други по-бързо?
- Всеки път, когато човек излъже часовникът му малко се ускорява.
- Аха, разбирам. А какъв е този часовник на тавана?
- А това ли. Това е часовника на президента Клинтън. Ние тук си го ползваме вместо вентилатор!