Сряда, 7 октомври 2026
|
Хасково
20°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Хасково
България
Светът
Спорт
Хасково
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Блондинки
Между блондинки: - Как се казваш? - Виктория, но без Х. - Ами, то няма Х! - Нали това ти казвам...
Блондинки
03.10.2017
4,027 прегледа
Следващ →
Още вицове
Учителка води учиниците си на зоопарк и им казва: - Деца искам всеки един от вас да си хареса едно животно и да научи каквото може за него! Утре ще ви изпитам. На следващия ден. - Деца започвам с изпитването. Петърчо кажи ти? - Г-жо аз научих за Щрауса. Значи Щрауса е птица, която не лети с дълги крака и врат и когато се претесни си заравя главата в земята. - 6 седни си! Марийке, кажи ти? - Ами, аз научих за лъва. Той е от семейство котки и има голяма козина и е страшен. - Седни 4. Следващия.Иванчо, кажи ти! - Аммм госпожо аз научих за слона. Значи той има маде... Учителката го прекъснала и му казала: - Две, Иванчо - Ама огромни...
Студенти имали лекция по философия и се водел разговор на тема: Има ли Бог или няма. Професорът представил следната логика: - Някой, от вас колеги, чувал ли е Господ? Тишина... - Някой, от вас, да се е докосвал до Господ? Тишина... - Някой, от тук присъстващите, да е виждал Господ? Пак тишина... - Тогава, Господ не съществува! Но един от студентите се замислил и поискал думата. Любопитен да чуе какво има да каже този дързък студент, професорът му дал думата. Студентът: - Колеги, някой от вас да е чул мозъка на нашия професор? Мълчание... - Някой да е докосвал мозъка му? Мълчание... - Някой да е виждал мозъка на нашия преподавател? Мълчание... - Тогава, според неговата теза излиза, че той няма мозък!
Будилникът ме събуди, но не ме убеди...
Домакинът предупреждава гостите си: - Само не сядайте на този диван! Гъмжи от бълхи. - А защо не го изхвърлите? - Опитвахме, но те винаги го връщат удома...
Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!