Умрял един човек и цъфнал пред вратата на Рая. Наредил се той на опашката и като стигнал до Свети Петър оня отворил тефтера да провери става ли за рая или не.
- Ти момче не си за рая. Ей тука пише, че си спал с балдъзата, с тъщата, а даже и с тъста си...
- Чакай, чакай Свети Петре, ще ти обясня какво стана.. Седя си аз един ден в къщи, жената я няма, и идва балдъзата. Седна тя при мене разприказвахме се и аз я изчуках. Да ама по едно време влиза и тъщата. Първо се развика ама после се разприказвахме и нея изчуках. Не щеш ли и тъста се прибра. И той първо се развика ама после се разприказвахме....
В това време Свети Петър го прекъснал:
- Добре бе, добре аре влизай в Рая, че нещо много се разприказвахме нещо....
На вратата се звъни. Жената отваря. Срещу нея - млада девойка:
- Извинете, съпругът ви вкъщи ли си е?
- Не, няма го.
- Дойдох да му върна носната кърпичка, ето заповядайте, предайте му я.
- Нещо сте била настинала и той ви е дал кърпичката си, така ли?
- Не, просто малко си поплаках след това...