Сряда, 18 ноември 2026 | Хасково Облачно 17°
- Ако имате повече стимули в живота си, ще превъзмогнете депресията и апатията - казва лекар на млад пациент. - Как сте със социалните контакти? - Много зле, докторе. Аз почти през цялото време си стоя вкъщи. - Не излизате ли с момичета? - Страхувам се, че не, докторе. - Не ви ли се иска? - О, иска ми се, разбира се! - Тогава защо, не го правите? - Жена ми не ми дава...
Разни 2,985 прегледа
Следващ →

Още вицове

Който е приятел на всички, не е приятел на никого. Аристотел Разхождам се в гората. Дъжд, вятър, нощ. Замръзвам целият. Гледам - паркиран автомобил, приближавам се и гледам през прозореца - няма никой. Пробвам вратата - отключена, влизам и сядам. Изведнъж колата тръгва. Аз съм в шок. Колата върви, аз седя отзад, зад волана няма никой. Отнякъде се показва космата ръка - навива волана и изчезва. Чак космите на задника ми настръхват. Показва се някакво село, ето ги и първите къщи. Тук колата спира, някакъв мъж поглежда вътре и казва: - И какво правиш тук?! - Ами, возя се... - Баси мамата! Аз тука бутам, а той ми се вози!.. Малкия Иванчо казва на баща си: - Искам да махна от писмото до Дядо Коледа влакчето и да напиша колело! - Вече не искаш ли влакче? - Искам, но намерих едно в шкафа ти. Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си. (двоуми се) - Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия, или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да, тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата във гладния стомах - тогава би могъл… Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата, отдето се нищичко не чува и не шава, сковава мойте сетива… Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец. И бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда естественият цвят на смелостта. Е, хайде, спри! Тез мисли прогони! Офелия, ти моя вярна кучка, ела, и с мен за всеки случай ти бъди! Иванчо се прибира от училище и казва на майка си: - Мамо, утре те викат в училището. - За какво? - пита майката. - Ами с другарите намазахме черната дъска с лепило и госпожица Петрова се залепи на нея. - Е, вие що не я отлепихте? - А отлепихме я, някой даже по два пъти я отлепиха...