Учените изобретили 200 градусов спирт. Решили да го изпробват, обаче няма на кого. На животно не им се искало, защото щели да ги подгонят защитниците на животните. Решили да отидат в най-отдалеченото село и да пробват на някой местен човек.
Отиват те в селото и гледат някакъв човек кара трактор. Спрели го. Сипали му в една чаша от спирта и го питат:
- Ще го пробваш ли?
Човекът ги погледнал, ливнал цялата чаша в гърлото си, избърсал се с ръкава на ватенката и подкарал трактора нататък. Учените стоят и гледат ошашавено. Изведнъж трактора спира, човека скача от него, пада на земята и започва да се търкаля. След това става, качва се на трактора и потегля. След 100 метра сцената се повтаря отново... след още 100 пак!
Учените догонват трактора, спират го и се извиняват на тракториста, че са го накарали да пие 200 градусов спирт...
Човекът ги поглежда и казва:
- Ахааа! Такава ли била работата?!? А аз се чудя защо, като се уригна и ми се подпалва ватенката...
"Две госпожи во най-добри години решиле да излезат надвечер сами без мажите. Вечерали се напиле бааги и дошло време за дома. По пат им се примочало. За да не им светкаат белите газишта во градската темнина решиле да скршнат во гробиштата покрай кои минувале и таму да ги изврашат природните обврски. Нормално немале тоалет хартиа. Првата се забришала со своите гашти и фрлила. На втората и било жал за гаштите па откинала парче од венец и завршила работа.
Утредента двамцата мажи си пожалиле мейусебно:
- Знаеш, жена ми синошта се врати дома пияна и без гашти - рекол единиот.
- Не е тоа ништо - одговорил другиот. - Моята исто се врати дома пияна а од газот и штрчеше лента на коя пишуваше: никогаш нема да те заборавиме. Перо, Миле и фудбалски клуб Слога!"