Сряда, 28 октомври 2026
|
Хасково
14°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Хасково
България
Светът
Спорт
Хасково
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Започна най-големият бирен празник в света - "Октоберфест"
Музеят на Джордж Лукас в Лос Анджелис отваря врати
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Позор за циганско семейство - работещи родители и деца, неумеещи да просят.
Прочети още подобни вицове
28.10.2026
28.10.2026
28.10.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
За този кораб, който не знае своя пристан няма попътен вятър! Франсоа дьо Ларошфуко
Бисери
03.10.2017
4,484 прегледа
Следващ →
Още вицове
Турист е впечатлен от разкошната дълга брада на един селянин. Пита го: - О, как успяхте да си пуснете такава хубава и голяма брада? - Когато жена ми за един рожден ден ми купи нова електрическа самобръсначка, аз иэхвърлих стария си бръснач. - И какво се случи с електрическата самобръсначка? - Нищо, чакам да прокарат ток в селото ни...
Жена казва на мъжа си: - Скъпи пусни ме на море моля те. Искам да отида ей така самичка и да се отпусна - обещавам че през цялото време ще си мисля за теб! - Не може ли да си стоиш тук до мен и да си мислиш за морето? Не е ли едно и също?
Пенсионери си говорят за здравето. - Не съм боледувал нито ден, защото водих разумен начин на живот! - хвали се един. - В най-активната възраст, между 20 и 40 години винаги си лягах точно в девет и ставах точно в шест. От осем до пет работех, после цял час спортувах, хранех се редовно, три пъти на ден, но с научно подбрана диета... - Извинете - прекъсва го единият от старчоците. - Не разбрах за какво сте лежали?
Червената шапчица, Иван Вазов …накрая народът се умири. Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака. - Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Старата чорбаджийка се навъси. - Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето. - Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява! - Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме! - Оставете баре един жив, бабината!
Няма нищо по-лошо от нощите, прекарани без теб! Няма нищо по-хубаво от спомените, които ме топлят! няма нищо по-истинско от това, че те има!