Червената шапчица, Томас Харис
Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим.
- Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…
Приземили се близо до града двойка извънземни - мъж и жена. Запознали се с местна двойка. В нощта преди да си заминат, решили да си сменят партньорите, хем интересно, хем никой няма да разбере. Легнала си жената с извънземния. Погледнала под одеалото:
-О, такъв е малък!
Той: Един момент! - и си завъртял дясното ухо.
Тя отново погледнала под одеалото:
-Е, тъничък е!
Той: Момент ! - завъртял си лявото ухо.
Тя: Не може да бъде!
На сутринта извънземните отлетяли. Седят мъжът и жената и споделят впечатленията си.
Тя: О, каква нощ, каква нощ.Никога няма да я забравя!
Той: А при мен, тази идиотка, вместо да правим секс, цяла нощ ми въртя ушите!