Сряда, 28 октомври 2026 | Хасково Облачно 13°
- Винаги ли ще ми бъдеш верен? - запитва младата съпруга. - Разбира се. Та нали откакто се ожених за тебе, намразих всички жени...
Семейни 2,770 прегледа
Следващ →

Още вицове

В козметичния салон казват на възрастна актриса, която е на процедура за подмладяване на лицето: - Ако нашата работа не ви удолетворява, ние ви гарантираме пълно връщане... - На парите ми? - Не, на бръчките! Слугата: - Извинете, господин графе, но вече шест месеца не съм получавал заплата! Графът: - Извинен сте! В училище учителката в час на класния ръководител пита учениците кой какъв иска да стане като порастне. Едно дете отговорило полицай, друго космонавт, трето лекар, манекенка, принцеса... Дошъл ред на Иванчо: - Иванчо, ти какъв искаш да станеш като порастнеш? - Еми, педал гаден, госпожо. - А, Иванчо, какви са тия глупости, педал искал да става. И защо? - Еми, щото преди няколко дена се разхождахме с баща ми и гледаме накакъв с готина кола, готина мацка, ухилен до уши, и баща ми вика "Е гле`й го тоя педал гаден, бе". Дама, изгаряща за любов, пуснала обява в месния вестник: „Имам нужда от мъж, който няма да ме бие... няма да ходи по други жени и е отличен любовник.” На другия ден се позвънило на вратата и тя видяла че пред нея стои човек без крайници. „Ти нямаш ръце”, казала тя... той отговорил: „Няма да те бия”. „Да, ама нямаш и крака”, протестирала жената. Той казал: „Няма да ходя по чужди жени”. Засрамена тя попитала: „Как може да си страхотен в леглото в крайна сметка?”, а той отвърнал „Все пак, позвъних на вратата, нали?” Един бедняк помолил моллата да почете над бащиния ме гроб и му дал 10 монети. Дошъл моллата, почел 10 минути и се наканил да си тръгва, когато дошъл един богаташ и казал: - Молла, почети и на гроба на баща ми. - и му дал 100 монети. Моллата отишъл да чете, и чел, чел, и така половин час. Беднякът го попитал: - О молла, ти почете на бащиния ми гроб 10 минути, а на неговия половин час, как да разбирам това? Моллата: - Слушай, баща ти беше умен човек, един път като му кажех нещо, той всичко разбираше, а на неговия баща трябваше все да му повтарям.