Баща и син се връщат с влака в града. На главата на хлапето се кипри нова шапка и той непрекъснато виси на прозореца на купето. На бащата му писнало да му прави забележки, че вятърът може да духне шапката. Приближил се зад хлапето, бързо му свалил шапката и я мушнал в джоба си.
Видя ли, Пешо? Колко ти приказвах да внимаваш. Сега няма шапка.
Хлапето почнало да реве. Бащата се видял в чудо и за да го успокои казал:
Не плачи! Аз сега ще свирна и шапката ще се върне.
Така и направил, свирнал и без да види хлапето извадил шапката от джоба. Сложил я на главата му седнал на седалката тържествуващо.
Хлапето се изкефило много, спряло да плаче, отишло до прозореца, метнало шапката през него и се примолило:
- Тате, тате моля те направи го пак!
Прашките и сутиена на една блондинка споделяли своите впечетления за последните няколко дни...
Сутиена:
- През последните четири дни нямах минутка покой дърпаха ме, лигавеха ме, впиваха зъби в мен, съвсем ме разстегнаха, съдраха ми ластиците... Теб сигурно те е сполетяло същото?
Прашките:
- Нищо подобно! Четири дни пълно спокойствие!
- Не може да бъде! Докато при мен траеше това безумие, теб въобще не са те пипали?!
- Именно.. Цели четири дни в чантичката никой не ме е безпокоил!