Сряда, 18 ноември 2026 | Хасково Облачно 17°
Сега съм тъжен! Защо ли? Сега ще ви разкажа: Имах си гадже,тя се казваше Анета и ми казваше, че съм неиният принц. Обичахме се много до мига, в които получих следното писмо: Мили ми принце, Всеки път, когато се качвам на ку- лата на нашия малък замък в минути на отмо- ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра- ви пред мен пощальонът. Но надеждите ми са напра- зни. Вече ми омръзна и затова знай,че пу- скам последното си писмо.Твоята Ане- тка повече няма да видиш и ще останеш с ху- бавите спомени. Имаш моята снимка. Дръж я в ръцете си! Всичко беше О.К.,докато не прочетох това писмо през ред!!!
Семейни 4,346 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Как ви се струва моят Рафаел? - Великолепен е... Но картината не е подписана от Рафаел, а от Рахил. - Зная. Моят адвокат ме посъветва да припиша всичко на жена си. Двама затворници си говорят: - На колко те осъдиха? - На десет години. - За какво? - Абе, отворих един прозорец на работата... - И за това те тикнаха в панделата? Ти къде работеше? - В една подводница. Полунощ. На вратата на Иван Костов се звъни. - Кой е? - пита Иван Костов. - Стопанска полиция! - Уф, пак сънувам кошмари. Учителката по биология пита: -Иванчо, кажи кой е най-важния орган на човека? Иванчо се зачудил, а всички заподсказвали-сърце, бял дроб, черен дроб... -Ами кожата! -казал Иванчо. -Какво те кара да мислиш така? -попитала учителката. -Ами ако нямаше кожа госпожо, мъдете в ръцете ли щяхме да си ги държим? Разговор по телефона( с един познат;-): - Защо си толкова уморен? - Броя пари... - Какво, толкова много пари, че си се уморил? - Много... - Тогава си вземи машинка за броене. - Аз с машинка ги броя...