Сряда, 18 ноември 2026 | Хасково Облачно 15°
Българин, французина и американец попаднали след корабокрушение на самотен остров. Първата им работа след, като им свършили запасите от храна, била да се разберат, кой, кога ше търси храна с уговорката, че на всяка цена трябва да има нещо за ядене, даже и ако се наложи да реже нешо от себе си. Първия ден търсил французина търсил, търсил ама нишо не намерил. Наложило се да отреже от едното си бутче и така изкарали вечерта. На втория ден американеца търсил но и той не намерил, наложило се да отреже от гърдите си. На третия ден дошъл ред на нашия, търсил, търсил обаче не намерил и той, като се връщал се чудил, какво да направи. Когато се прибрал, онези го чакали с нетърпение, свалил си той гащите а те възкликнали Ооо... КОЛБАС. К’ъв колбас ве по едно кремче и си лягате отвърнал им той.
Семейни 3,340 прегледа
Следващ →

Още вицове

От английския печат. Служителите в един общински зоопарк всеки ден, идвайки на работа се здрависвали с приветливия охранител на паркинга със 105 автомобилни места. Цената за паркомясто била 1 лира, но имало и места по 5 лири. Вечерта този охранител изпращал всички и затварял зоопарка. Той винаги се отличавал със спретнатост и прекрасно чувство за хумор. Служителите в зоопарка били доста озадачени и даже разстроени, когато една сутрин не го видяли на обичайното му място. Позвънили в общината, за да разберат какво се е случило с техния винаги така дисциплиниран служител. Но отговора бил, че такъв служител не бил зачислен на щат... Този човек охранявал паркинга в продължение на 23 години. Учител разговаря със свой колега: - Не, вече не може да се работи! Учителите се страхуват от директора. Директорът от инспектора. Инспекторът от проверяващите в министерството. Министерството от родителите. Родителите от децата. И само децата от нищо не се страхуват... Върви си Кумчо Вълчо по горската пътечка, но си държи лапите отпред, като фуболист на стена. По пътя срещнал мъдрия бухал и го попитал: - Бухльо, да си виждал от тук да минава едно момиченце? - Какво момиченце - с кошничка и червена шапчица ли? - казал бухала. - Не - с нож и вълчи топки! - казал вълка. Любов - това е като да се изпуснеш в гащите. Всички го виждат, но само ти усещаш топлината. Преди много години маймуната се трудила, трудила, и станала човек. Сега човекът го е ударил на мързел - мързел, мързел, мързел... Ама вече е много късно.