Един дядо казал на своята баба:
- Бабо, иди да ми купиш лукчета че ме боли гърлото!
Бабата тръгнала, обаче по пътя попитала един младеж:
- Момче, извинявай от къде мога да купя лукчета?
Младежа й казал:
Ето там - като посочил публичния дом.
Бабата тръгва и като стигнала видяла една дълга опашка от хора. Какво да прави и тя се наредила на опашката.
Минал един младеж и й вика:
- Бабо, и ти ли ма?
- Ти не ме гледай че съм стара. Знаеш ли как ги смучкам? - казала бабата.
В живота на всеки човек има радост и тъга, болка и щастие, нали? Затова и той е труден... затова боли, затова се борим, затова вървим... Нагоре, надолу, напред, назад... Но все по път, който избираме сами... Сами, защото сме сводобни да избираме... Да чувстваме!