Щирлиц вървеше по коридора. Изведнъж нещо го тресна с всичка сила по гърба. Щирлиц се просна на пода. Надигна се, огледа се - нямаше никого.
\"Сторило ми се е!\" - помисли си Щирлиц.
Януари. Студ, виелица, сняг. На автобусна спирка седи ученик, ръцете му пъхнати в джобовете, целият посинял, трепери от студ. Към него се приближава възрастен мъж и пита:
- Какво, замръзна ли, малкият?
- Не! Аз замръзнах, а малкият си го грея с ръцете....