Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
— Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
— Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
-Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
— Но, Господи, тук има грешка?!
— Е, да де…
- Какво ти е на лицето?
- Вчера ходих във фитнеса, малко да потренирам...
- Е, какво общо може да има фитнеса, аз те питам за лицето. Какво се е случило?
- Една мутра в залата изпусна щангата...
- На лицето ти?!?!?
- Не, върху себе си, на крака си!
- А лицето ти?
- А моето лице реши да се разсмее на това...