На Пролетния панаир в Пловдив си закупих тройка кебапчета, бира, едно друго, ама пусто две ръце. Та занесох си кебапчетата на една свободна маса и се върнах за останалото. Награбих благините и към масичката и какво да видя - един негър седнал и ми нагъва едното кебапче. Аз нали съм корав мъж, седнах срещу него, погледнах го решително в очите и стиснах друго кебапче. Та гледахме се около минута, преглъщайки всеки своето, ама чета в очите му от изумление до ненавист. Внезапно човекът скочи, блъсна чинийката с кебапчетата и хукна нанякъде. Брей, викам си, силата на човешкия поглед, прогоних агресора. Случайно погледнах встрани - мойта чинийка с 3 кебапчета си стои кротко на съседната маса.
Двама бизнесмени си говорят и единият казва:
- Леле, каква секретарка имам: сутрин като направи кафе и ме държи по цял ден, а на компютър като седне да пише и ръцете й не се виждат от бързина, а и в леглото е страхотна, направо е по-добра и от жена ми...
Другият бизнесмен помолил да си сменят секретарките за няколко седмици и той да види за какво става дума. Видели след този период двамата и вторият бизнесмен казва:
- Леле, наистина тази твоя секретарка като направи кафе и цял ден ме държи бодър, като зачатка по клавиатурата и пръстите й не се виждат, обаче от жена ти не е по-добра...