Петърчо утишъл в един ресторант и си поръчал пипала, рибена чорба и коктейл фонтан. Но докато чакал поръчката му се доходило до тоалетната. Като излизал видял една яка мацка и я попитал:
-Изкаш ли да да хапнеш от пипалата ми.
Тя казала, че иска. Иванчо я питал.
-А искаш ли да си сръбнеш от чорбата ми.
Момичето удобрило и тази идея.
-Искаш ли да си пийнеш от фонтана.
Отново се съгласила. Те тръгнали към масата на която той бил седнал. Той поръчал още една порция. Когато свирши и с яденето. Момичето се чуди как да похвана темата и накрая започва:
-Нали щяхме да ядем пипалца, да сърбаме рибена чорба и да пием от фонтанчео.
-Е нали до сега това правихме. Но ако искаш ще повторим.
-Добре, но по моите правила...
Кради народе възродени,
от светли фондове кради.
С крадливоста таз сила нова,
съдбините си ти поднови.
Върви към мощна далавера,
в световните борби върви,
от длъжност неизменно воден-
и бог ще те благослови.
Напред, мангизите са слънце,
което в джобовете грей!
Напред! Народноста не пада
там, дето ДДС се лей.
Безвестен беше ти, безславен
О, влез в Историята веч,
духовно покори бюджета,
когото ти продъни с меч!