Сряда, 28 октомври 2026 | Хасково Облачно 13°
Бойко Борисов посетил днес Националния природонаучен музей и пита: - Този примат какъв е?... Обяснили му за някакъв си примат, но никой не казал, че това било огледало....
Политически 4,051 прегледа
Следващ →

Още вицове

Петдесет годишнина на дама. Много гости, лукс обстановка. Става съпругът и вдига тост за празника на съпругата си: "Пия не за твоите 50 години, когато си кисела като зелка. Пия не за твоите 35 години, когато беше като френски коняк. Пия не за твоите 25 години, когато беше като пенливо шампанско. Пия за твоите 17 години, когато беше като сочна праскова!" Гостите са силно притеснени и със страх поглеждат към рожденичката. Тя достолепно се изправя с чаша в ръка и отговаря: "Пия не за моите 17 години, когато бях сочна праскова, но ти ме взе наядена. Пия не за моите 25 години, когато бях като пенливо шампанско, но ти ме пиеше с приятели. Пия не за моите 35 години, когато бях като френски коняк, но ти ме делеше с комшията. Пия за моите 50 години, когато съм кисела като зелка, с която ти с удоволствие би замезил, ако не ти беше твърде тъп ножа, за да я нарежеш!" При доктора отива млада жена: - Кажете ми, докторе, какви са основните симптоми на венерическите болести? - Ами, ако се съди по Венера Милоска, първо ви падат ръцете... Писмо до някаква фирма: Безкрайно се радвам за предложението ви да закупя вашия програмен продукт само за 399$. Но тъй като имам две висши образования, включително едно по финанси, счетох, че е икономически по-целесъобразно да използвам крак за вашата програма, чието намиране ми отне 15 мин. (т.е около 25 цента). По такъв начин спестих на семейния бюджет, а значи и на бюджета на страната (тъй като просперитета на държавата е свързан с просперитета на всеки един неин гражданин) 398,75$. Искрено ви уверявам, че в навечерието на Коледа и за деня на Свети Валентин ще намеря начин да употребя достойно тази сума. Освен това, искрено съжалявам за това, че вашата многоуважавана фирма още не е могла да пусне кракове за своята продукция и като жест на добра воля ви изпращам крак за версия 19. София. Средата на зимата. Студ и мраз, вали гаден мокрещ сняг. На спирката пред Софийски университет чака рейса закъснял студент. Той е вдигнал яката на тънкото си палтенце, потропва с пробитите подметки на обувките си, опитвайки се да стопли премръзналите си крака. Проклина света и безпаричието и трака със зъби. До него спира бял мерцедес с тъмни стъкла. Бавно се спуска автоматичният прозорец, топъл въздух лъхва студента в лицето. Касетофонът свири модният чалга хит. Млада дама облечена с кожено палто протяга ръка през прозореца и изтръсква пепелта от цигара, забучена в дълго цигаре. Обръща се към студента и пита с приятен глас: - Простете, млади човече, кажете ми моля, къде се намира най-близкият бар? - В Стокхолм, к-к-к-учко... Мариика излизала и майка й и казала; -Марийке, с тази къса пола ще ти хвръкне пеперудката. -А мамо, той Иванчо я закова!