- Слънце, изморих се, не мога повече. Вече е три през ноща. Хайде да спим.
- Можеш. Хайде още малко.
- Мило, ние се бяхме разбрали за десет.
- Където е десет, там е единайсет. Където единайсет, там е и дванайсет.
- Но аз наистина не мога повече.
- Мога, не мога. Преди свадбата трябваше да говориш "не мога"!
- Не, слънце, хайде да се разберем: още веднъж и край.
- Добре де. Да налепим още една дължина и да лягаме.
Зайко Байко отива за бира и пред магазина вижда голяма опашка. Свиркайки си той застава най-отпред. От опашката възмутена се обажда Кума Лиса:
- Защо се пререждаш, Зайо Байо?
Той отговорил:
- Я, ела зад ъгъла!
Отишли заедно и след малко заекът, подсвирквайки си, отново застанал на чело. Същото се повторило и с Кумчо Вълчо.
Нарежда се Зайо отново най-отпред и чува рева на Баба Меца.
- Ей, Зайо, защо се пререждаш!
Заекът отвърнал:
- Я, Мецо, ела с мен зад ъгъла!
Свили те зад ъгъла, а там гневно ги посрещнал горският змей:
- Стига мезе! Къде е бирата?