Червената шапчица, по Едгар Алън По
Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш се чуваше злокобен звън на окови, в мистичен ужас живееше Червената шапчица.
В ресторанта. Сервитьорът казва на една мадама, която седи на маса, на ухото:
-Госпожо, защо мъжът Ви се скри под масата?
-Той не ми е мъж, оня дето е пред витрината на ресторанта, е мъжът ми!