Имам спомен от преди години.Веднъж след часовете аз и мой колега се отбихме до фурната.Пред нея гледаме странна гледка:огромна опашка,хляб има,но опашката не помръдва.Нямахме време да се редим и току да се върнем обратно,но някой извика:
-Другари,да дадем ред на народните учители.Те са много заети в училището.
Всички от опашката се съгласиха.Ние останахме трогнати от вниманието.Взехме си хляба,благодарихме на всички.
На другия ден ни спира една жена и ни казва:
-Абе,много наивни сте били това даскалите.Вчера на фурната са ви дали ред,защото чакали да свърши студеният хляб.Голяма услуга сте им направили!
Да,ама не беше така.Продавачката,майка на наш ученик,грижливо бе увила в саковете ни топъл хляб...
Вървял Иванчо по двора и си навивал един червей на пръста като синджирче насам - натам. Видял го дядо му и го попитал:
- Иванчо, можеш ли да направиш тоя червей да е твърд? Имаш пет лева от мен ако успееш.
Иванчо цяла нощ не спал и мислил, обаче на другата сутрин носи и показва червея прав като свещ.
- Как го направи Иванчо такъв? - попитал дядо му.
- Просто Дядо! Намерих една кутия с лак в гаража. Топнах го вътре и го закачих докато изсъхне. И сега е твърд.
На другата сутрин дядо му го среща и усмихнат му казва:
- Иванчо, ето ти пет лева от мен и десет от баба ти!