През войната английска делегация посещава Кремъл. На официалната вечеря Сталин забелязва, че англичаните през няколко минути тичат до тоалетната и пита Молотов: - Вячеслав, какво им става на гостите, да не сме объркали нещо храната? - Не знам, другарю Сталин, всичко е подготвено както трябва. Готвачът им е английски, храната им е английска, напитките са английски... Дори и солта им е английска!

В щатски армейски център назначили нов служител, който трябвало да разяснява на новобранците задълженията на правителството към тях, по-конкретно - да ги агитира да сключват застраховки "Живот" за военнослужещи. Скоро на командването направило впечатление, че количеството застраховки рязко нараства. Един офицер влязъл заедно с поредната рота новобранци в залата и седнал на последния ред. - Войници, - започнал разясненията си служителят, - оставям всичко на вашия свободен избор. Аз ще работя само с факти. Ако ви изпратят някъде и загинете при изпълнение на войнския си дълг, на семействата на сключилите застраховка "Живот" за военнослужещи държавата ще изплати 200 000 долара. Ако загинете без застраховка, наследниците ще получат от нея замо 6 000 долара обезщетение. А сега, разсъдете логично. Според вас, кого ще изпращат на най-опасните места?

Инструкция в израелска казарма: “Бъди бдителен! Човек, който върви по улицата и постоянно се озърта, е арабски терорист! Човек, който върви по улицата и гледа право напред, е хладнокръвен арабски терорист! Човек, който върви по улицата и гледа в небето, е арабски терорист-фанатик! Човек, който върви по улицата с наведена глава, е арабски терорист в депресия! Човек, който върви по улицата със затворени очи, е луд арабски терорист! Човек, който не върви по улицата, е болен на легло арабски терорист! Арабските терористи трябва да бъдат арестувани на място! В случай на опит за бягство, дайте предупредителен изстрел във въздуха, след което веднага предайте трупа за аутопсия.”

Младеж отива на военна комисия. Председателят на комисията го пита: - Какъв би желала да бъдеш в казармата? Младежът: - Летец. Комисията решила да уважи желанието на младежа и го изпратила на обучение за летец. Опитали се в школата да го научат, обаче нищо не могли да постигнат. Пратили го отново на военната комисия. Председателят му казва: - Съжалявам много, но не може да станеш летец. Избери си друг род войска. Младежът помислил малко и казал: - Тогава искам в Противо-въздушната отбрана! - Защо именно в ПВО? - пита председателя. - Щом аз няма да летя, то тогава никой няма да лети....

Вървят трима ветерани от войната през гора. Единият има рана на глезена, другият е със счупен крак, а на третият са му счупени и двата крака и се движи с инвалидна количка. Стигат до някаква река и трябва да минат от другата страна.. Първо минава този със раната на глезена. На другият бряг той си гледа крака и радостно възкликва: - Тази вода е вълшебна, кракът ми е излекуван! Тръгва вторият. Излиза на отсрещната страна, поглежда си крака и крещи: - Чудо, счупеният крак оздравя! Последен минава този с инвалидната количка. Излиза на срещуположният бряг, оглежда се и казва: - Егати тъпотията! Имам нови гуми на количката...

Ветеран от войната на посещение в болница. Главният лекар го развежда. Влизат в една стая. Сестрата докладва - този пациент е с 38 градуса температура, другия с 39… - Глезотии! - обадил се ветеранът - 38, 39 и легнали. Ние навремето в гората по 50 градуса вдигахме и пак не лягахме! Главният лекар се навел над ухото му и пошепнал: - Господине, при температура над 42 градуса човек умира. - Аз майтап си правя, бе! - отвърнал ветеранът - Къде ти при оня студ, я сме стигали до 25 градуса, я не!

Лекция във военната академия. Преподавателят диктува и едновременно с това записва на дъската: - Новият танк може да работи при плюс 50 и при минус 50 градуса по Целзий… В този момент се чува звънецът за междучасието. По време на почивката един от студентите дописва към -50 още една нула. Връща се полковникът и гледайки дъската, повтаря: - И така, новият танк работи при температури от плюс 50 до минус 500 градуса по Целзий… Студентът вдига ръка: - Другарю полковник, физиката не познава толкова ниски температури! - Няма значение! Този танк е секретен и физиката, още не го знае!

Войник в полагаема отпуска се запознал на танци с едно момиче и тръгнал да го изпраща към къщи. Тъй като войникът през цялото време мълчал, девойката решила да се справи с неловкото положение: - Нека да ти задам гатанка: красиво, бодливо, мирише хубаво. Що е то? - Автомат! - отговорил войника. - Не е, това е роза. Дай сега една по-лесна: в средата жълтичко, листенцата белички. Що е то? - Автомат! - казал войникът след дълъг размисъл. - Не е, това е маргаритка - отчаяно казало момичето - Дай сега една съвсем лесна: зеленичко, квака и скача в блатото. Що е то? След дълго мислене войникът се предал. - Е не знам! - Това е жаба. - Абе и аз се чудя ли чудя, защо му е на автомата да скача в блатото.

Военна комисия... Лекарят гледа с изумление полуметровия член на поредния донаборник... -Не съм си и помислял , че човешки член може да е толкова дълъг! -Дребна работа! Моите братя имат по дълги! -Браво, браво! Трябва да благодарите на баща си, че ви е надарил толкова! -Не на баща си, а на майка си благодарим! -Майка ви не може да ви надари, а само по бащина, мъжка, линия :баща, дядо, прадядо! -Да, бе, да! Мйка ни е едноръка, и като ни е къпала за какво мислите, че ни е държала? !

Взвод войници гледа кино. Главната героиня на филма застрелва любовника си, надвесва се над него с димящ пистолет и се чуди на глас: - Ами сега… какво да правя… Старшината на взвода се обажда: - Как какво ма! Отчиташ патроните, почистваш оръжието и се връщаш на изходния рубеж!

Войник обикаля бойното поле след кърваво сражение. Навсякъде трупове, стонове. Внезапно към него се примъква смъртно ранен и го моли: - Моля те, приятел, застреляй ме! Без да се замисля войникът изпразва един пълнител в ранения и бързо продължава напред, а зад гърба му глас: - Мерси, братче…

Старшина Велков строил ротата на плаца и изнася леция: - Сега ще правиме учение. Към нас лети самолет целия от алумин... - От алуминий, господин старшина - се обажда глас от строя. - Кой се обади! - пита старшината. - Редник Петров, сър! - Две крачки пред строя! Легни! Стани! Легни! Стани... От какво е самолета редник? - От алумин, господин старшина. - Добре. Та, самолета от алумин носи една изядрена бомба... - Ядрена бомба, господин старшина. - Кой се обади? - Редник Петров, сър! - Две крачки пред строя! Легни! Стани! Легни! Стани... Каква е бомбата редник? - Изядрена, господин старшина. - Добре! Значи, тоя смолет ще пуска бомбата над нас. Какво трябва да напрайме? Тишина. От сроя се чува познат ляс: - Пазиме старшината! - Кой се обади? - Редник Петров, сър. - Две крачки пред строя! Целия строй, легни! Стани! Легни! Стани...

Двама новобранци разговарят в казармата по време на почивка. Първият разказва: - Вчера ми се случи нещо интересно. - Говори бързо! - Едва не отнесох наказание, задето влязох да прекарам нощта с жена си. - Уловиха ли те? - Не, но когато пристигнах вкъщи, чух гласове в спалнята. Приближих се безшумно, открехнах вратата и кого виждам? Жена ми с капитана. - И какво стана после? - Имах късмет, че той не ме забеляза…

Военен се прибира у дома си и заварва жена си с любовник. Вдига скандал, хваща любовника за врата и го помъква навън: - Идвай с мен навън, ще те убия! Като излизат обаче му предлага: - Виж какво, дай да се разберем нещо... Ще гръмна два пъти във въздуха, после двамата ще паднем на земята и ще се направим на умрели. Към който най-напред се хвърли жената - значи него обича, той ще остане с нея. Чуват се два изстрела, жената се показва от вратата и гледа двата "трупа". Обръща се към гардероба и вика: - Излизай, Пешо, тия двамата бунаци се застреляха един друг!

Сержантът води при лекаря новобранец. - Най-странният случай, който съм виждал, докторе. От два дни обикаля казармата и събира хартийки от земята. Всеки път, когато намери някакво листче, го поглежда първо от едната страна, после от другата и крещи: "Не е това!". Като че ли за да потвърди думите на сержанта, войникът се втурва покрай учудения доктор и започва да рови хартиите по бюрото му, викайки: "Не е това!". Докторът е озадачен. - Ела, ела, моето момче - казва той с мек глас. - С теб нещо не е наред. Не искам да те огорчавам, но смятам, че армията не се нуждае повече от теб. След малко лекарят дава на войника бележка, че не е годен за военна служба. Новобранецът я поглежда първо от едната страна, после - и от другата и с радостен вик: "Това е!" изчезва.

След разпадането на СССР в Америка рязко се понижило количеството на враговете. Във връзка с това Пентагонът взел решение да направи съкращения. Най-трудно било, да определят, каква пенсия да дадат на хората. След дълги обсъждания взели решение: всеки да укаже някакво разстояние между части от тялото (във футове) и според него да се определя пенсията. Влиза първият генерал: - Премерете ме от главата до петите! Мерят го - 6 фута. Дали му 60 хиляди долара пенсия. Влиза вторият генерал (малко по-умен): - Мерете ме от върха на пръстите на краката до върха на пръстите на ръцете! Мерят го - 8 фута. Дали му пенсия 80 хиляди долара. Влиза третият генерал: - Мерете ме от оная работа до топките! Всички започват да се смеят, но все пак законът си е закон. Идва доктора с рулетката, сваля панталона на генерала, тръгва да мери и изведнъж пита: - А, ама къде са топките?! - Във Виетнам! - невъзмутимо отговаря генералът.

Офицери решават важен въпрос: колко бутилки водка да се вземат за утрешния пикник? Полковникът: - Вашите предложения, господин лейтенант. - Предлагам да вземем по осем бутилки на човек. - Е, вие сте млад, може би не си спомняте, че преди две години ние взехме по осем бутилки на човек и какъв беше резултата? Изгубихме си автобуса! Не, не става. Вашите предложения, господин капитан. - Седем бутилки на човек. - Вие служите при нас малко по-отдавна и би трябвало да си спомните, че преди четири години ние бяхме взели по седем бутилки на човек и какъв беше резултата? Изгубихме радиста! Не става. Вашите предложения, господин майор. - Шест бутилки водка на човек. - Е, това вече е непростимо! Вие сте длъжен да си спомняте какво се случи преди три години, когато взехме по шест бутилки. Какво стана? Изгубихме си въдиците, ето какво стана… Не, господа, чуйте моето предложение. Взимаме по десет бутилки водка на човек. Въдици не взимаме, радиста не взимаме и не излизаме от автобуса.

Старшина Велков: - Заключи вратата и ми донеси катинара!

Войник трябвало да скача с парашут пред комисия. Понеже се бил скатавал през цялото време, той не знаел как се скача. Решил пак да се скатае, бутнал някой лев на пилота на самолета и се договорили оня да пусне с парашута едно чучело, което да падне в едни храсти. Войникът щял да чака в храстите и като паднело чучелото, щял да му вземе парашута, все едно той е скочил. В деня на изпита самолетът излита. На определеното място пилотът пуска чучелото. Да ама като нямало кой да дръпне ръчката за отваряне на парашута, той не се отворил и чучелото се сринало в храстите. Цялата комисия изпаднала в паника, към храсталаците се юрнали лекари, санитари и всички, които присъствали. Преди да стигнат до тях, обаче храстите се разтворили и от там излязал нашия човек. Изтупал прахоляка от униформата и казал: - Кво става с тая армия бе, кви са тия парашути дето не се отварят. Да се изпотрепаме всичките ли искате…

-Ако в близост до вас избухне ядрен взрив, моментално залягате и скривате автомата под тялото си! -А защо автомата под тялото? - пита редник Мойков. -Как защо, за да не се овъгли!