Неделя, 23 август 2026 | Хасково Разкъсана облачност 36°

Разни

Блондинка влиза в магазин за платове. - Търся червен плат, ама да е много готин. Продавачът: - Имам, имам - разгъва един топ червен плат - Този е супер, френски, много модерен и скъп. - А, не! Не точно такова червено, искам по наситено! - Ама, разбира се... ето този - разгъва друг топ плат - Този е американски, също много модерен и скъп... - Абе, този цвят е хубав ама, няма ли някой по грапав.... - Имам, имам - разгъва трети топ плат - Специално за вас, от Индия... Така продължава няколко часа, продавачът разгъва около 20 топа плат, докато блондинката не възкликва: - Ето това е! Точно това ми трябва! Продавачът: - А, много ли ще вземете? Блондинката: - Ами не знам колко, но ще ви обясня. Значи, купих аз на сина си едно плюшено кученце, а той, палавника, да вземе да му откъсне езика...
Оценка 0 от 0 гласа
Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!
Оценка 0 от 0 гласа
Войник се уволнява и тръгва да се прибира у дома. По стечение на обстоятелствата в купето му настаняват и една млада девойка. Началника на влака я предупреждава: - Девойче, в купето има войник. Нали разбираш, две години не е виждал жена, сигурно се е разгонил яко, затова, ако почне да налита - викай силно! Тръгва влака и след два часа от купето се чува див рев. Началник влака нахълтва там с думите:"Какво се случи?" Девойката седи на седалката, реве неудържимо и обяснява през сълзи: - Когато този войник изяде запасите ми от храна за два дни, аз мълчах и търпях. Когато скъса покривката от масата и я направи на партенки, а старите си партенки постла на масата, аз мълчах и търпях. Но когато ми свали очилата, надяна ги на оная си работа и каза: "Гледай, пич, какъв крокодил ще чукаме сега..." - е тогава не можах да издържах
Оценка 0 от 0 гласа
Люта зима, сняг до колене. На едно кръстовище мръзнат двама полицаи.Топките им се свили... до размера на трънки. Толкова им е писнало, че си отмъщават на всеки шофьор. Спират една кола и казват на шофьора: - Хич не ни пука имаш ли редовни документи, дали си пил, дали колата ти е в изправност. Излизаш от колата и почваш да пикаеш на снега. Ако успееш да напишеш "Пътна полиция" ще те пуснем, ако не успееш цакай стотарка... Излиза шофьорът, започва да пикае и да пише. Стига до "Пътна.." и не може повече. Фатмаците слагат 100тарката в джоба. Спират следващата кола. Шофьорът й стига до "Пътна пол..." и спира. И той олеква със 100 кинта. По едно време към тях се задава очукана ладичка. Спират я. Зад волана седи мангал. Обясняват му условията и той казва: - Немаш проблеми, бе брато. Ако искаш и "Пътна полиция на Република България" ще ти напиша. Материал имам бол. Ама трябва ти да ми фанеш писалката и да пишеш ти, че аз съм неграмотен...
Оценка 0 от 0 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)