Четвъртък, 27 август 2026 | Хасково 23°

Разни

Моята изповед: Сьжалявам че баша ми не е мутра! Сьжалявам че не живеем в кьща в бояна! Сьжалявам че нямаме SL-500! Сьжалявам че родителите ми са разведени! Сьжалявам че уволниха баща ми от работа! Сьжалявам че ми дават по 2лв. на ден! Сьжалявам че не си купувам маркови дрехи! Сьжалявам че вече няма да тренирам понеже нямям пари да си платя таксата. Сьжалявам че не мога да си купя нов G.S.M! Сьжалявам че трябва да се ограничавам в разговорите! Сьжалявам че понякога отказвам да отида на рожденните дни на прияте ли те си понеже сърце не ми дава да поискам пари от татко! Сьжалявам че няма да си празнувам абитюренския бал! Сьжалявам че когато искам да си купя нещо трябва да спестявам от джобните си 2 лв.! Сьжалявам че има хора които цял живот са били богати! Сьжалявам че сьм се родила! Сьжалявам че живея в Бьлгария!
Оценка 0 от 0 гласа
Малката Виктория вече закопаваше дупката под дървото в градината, когато иззад оградата се показа приветливото лице на съседа, достопочтения мистъра Уолтър. Заинтригуван от това, какво прави момиченцето, мистър Уолтър вежливо полюбопитства: - Какво закопаваш там, малката ми? - Моята златна рибка, сър, - хлипайки отвърна Виктория, - вече я погребах... Разчувстван от видяното, мистър Уолтър си позволи внимателна забележка: - Колко голяма дупка за толкова малка нещастна златна рибка?... Поставяйки последната шепа земя, Виктория неочаквано притихна, а после обърна към добросърдечния съсед своето изкривено от преживяното лице, извика: - Това е, защото тя е вътре във вашето шибано куче!
Оценка 2 от 1 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)