Едно вежливо таралежче тръгнало по своят вежлив път и среща тримата мускетари на конете си и решавада ги позддрави по своят вежлив начин: — Здравей Атос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей Портос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей Арамис! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Атос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Портос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Арамис! — Здравей вежливо таралежче. Поговорили и станало време мускетарите и конете им да тръгват и вежливото таралежче ги изпратило по своят вежлив начин: — Довиждане Атос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане Портос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане Арамис! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Атос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Портос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Арамис! — Довиждане вежливо таралежче. Повървяло малко и кой да види… Алибаба и четиридесетте разбойника на свойте камили…

Дълги години все се повтаряла приказката за гаргата и сиренцето, дето лисицата все успявала да я излъже и да й го вземе. Най-накрая гаргата решила да не се вързва и да не си отваря устата като дойде лисицата. И така, седи си на клона гаргата със сиренцето в уста. Лисицата се задава, гаргата още веднъж се зарича да не проговори този път. Приближава се лисицата, взима един прът и без да пита удря слисаната гарга по главата, тя пада в несвяст и отново изгубва сиренцето. След малко се свестява и си казва: — Брей, те много съкратили приказката бе…

- За какво мисли едно куче в пустинята? — Ако скоро не видя дърво, ще се напикая!

Мравка се разхожда с гъсеница на гърба. Среща я друга мравка и я пита: — Мравчо, какво е това на гърба ти? — Космодиск!

Едно теле вдига глава и казва: — Мамо! Мамо! Виж, едно куче лети! Мaйкaтa продължaвa дa cи пace и бeз дa поглeждa: — Яж, cинe, яж, трeвaтa e направо трeпaч!

Един каубой препускал със своя кон. Насреща му еднометров трап: — Аз съм каубой, аз ще го прескоча!!! – и го прескочил. Насреща му обаче четириметров трап: — Аз съм каубой, аз ще го прескоча!!! – и го прескочил. Но този път насреща му осемметров трап: — Аз съм каубой, аз ще го прескоча!!! Този път обаче конят се намусил и казал: — Ти си каубой, ти си го прескачай!!!

Наредили се всички животни на опашка пред горската бакалия и чакат. По едно време заекът скок-подскок и най-отпред. Лъвът го хваща, хвърля го на края на опашката и му казва: — Няма да се предреждаш! Заекът става, отръсква се и пак скок-подскок – най-отпред. Лъвът пак го хвърля на края на опашката. — Няма да се предреждаш! Заекът пак става отръсква се и скок-подскок – най-отпред. Лъвът за пореден път го хвърля на края на опашката. Тогава заекът казва: — Ако някой още веднъж ме хвърли, няма да отворя бакалията!

Върви си Баба Меца из гората и гледа насреща й човек. — Ти кой си? – пита го тя. — Ами-и-и-и… турист. — Не – казала Меца – аз съм турист, а ти си туристическа закуска.

Кон влиза в бар и казва на бармана: — Дай ми една сода! А той отвръща: — Не искаш ли бира?!?! — Не бе, с каруцата съм!

Решила добрата ламя Спаска да стане лоша. Срещнала тя в гората лисицата: — Лисо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси? — Ами няма. Ламята продължила по пътя си. Вървяла, вървяла ламята и срещнала вълка: — Вълчо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси? — Ами няма. И си тръгнали по пътищата. Вървяла, вървяла ламята и срещнала заека: — Зайо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси? — Ами има. — Казвай. — Може ли да не дойда? — Може.

- А може ли да погаля котката ви? — Разбира се! Само момент да донеса йод и бинтове.

Между две мухи: — Хората са много тъпи! Харчат луди пари за тавани, по които изобщо не ходят!

- Биковете не реагират на червения цвят, само кравите. — Защо тогава биковете се разяряват, когато тореадорите развеят червена кърпа пред тях? — Защото се ядосват, че ги смятат за крави.

Заекът и вълкът пили водка . Пили, пили и останала една бутилка . Решили да си избиват зъбите . Който избие повече зъби на другия, той ще изпие бутилката . Засилва се заекът . Бууум! Вълкът пада по гръб. — Колко? — Сссееест съба … Засилва се вълкът . Буууум! Заекът пада по гръб, претъркулва се няколко пъти и се фраска в едно дърво. — Колко! — Цетири.. — Що толкова малко! — Стото няма повесе …

- Как се лови заек? — Прикривате се зад някое дърво и започвате да издавате звук на морков…

Звъни телефона, вдига кучето и казва: — Бау! — Ало! — Бау! — Ало! — Бау! — Моля, нищо не разбирам! Говорете по-ясно! — Б като Бургас, А като Атина, У като Уругвай. Бау!

Лъвът се разхожда из гората. Среща жирафа: — Ей, дългия! Кой е най-красив в гората? — Ти, лъвчо. След малко среща зебрата: — Ало, раираната! Кой е най-красив в гората? — Ти си, лъвчо. Продължава нататък и вижда слона: — Ти там, клепоухия! Кой е най-красив в гората? Слонът го хваща с хобота, мята го в блатото и си продължава по пътя. Лъвът излиза от калта, отръсква се и мърмори: — Ей, кво се нервираш бе? Можеше просто да кажеш – „не знам“.

Отива заекът в сладкарницата, поръчва си кафе и кифла и отива до тоалетната, да си измие ръцете. Когато се връща гледа кафето му изпито. — Кой ми изпи кафето? – попитал заекът. Никакъв отговор. — Пак питам, кой ми изпи кафето? Никакъв отговор. — Кой ми изпи кафето бе?! – изкрещял ядосано заекът. — Аз – изправила се мечката. — А кифлата защо не изяде?

Котарак и котка се ухажват в задния двор. Котаракът с копнеж я поглежда и измърква: — Готов съм да умра за теб! Тя се взира в очите му и пита: — Колко пъти?

Един ден козата тръгнала на пазар и поръчала на козлетата да не отварят на никого. Дошъл вълкът, почукал и казал с престорен глас: — Аз съм вашата майка, нося ви топла питка и масълце. Козлетата викнали: — Ти не си нашата майка! Нашата майка отиде да ни купи бира и кюфтета.