Дошло време да умира един човек. Решил да се помоли на Господ:
- Господи, нека да поживея още!
- Оше колко? - попитал Господ.
- Колкото са листата на това дърво.
- Много е.
- Тогава, колкото са ябълките на това дърво.
- Пак е много. Ще ти дам още толкова живот, колкото са ти приятелите.
- Но аз нямам приятели - казал тъжно човека и изтрил една сълза от бузата си.
"Да пием за приятелите, и да са повече, отколкото листата на дървото!!!"
В театъра една жена прошепва на мъжа си:
- Виж, там онзи с брадата на първия ред е Тристан Бернар!
- Да не си полудяла! Той умря преди двадесет години!
- Сигурен ли си?
- Напълно.
- О, но това е ужасно! Той току-що се размърда!