Сряда, 30 септември 2026 | Хасково Предимно облачно 16°
С изобретяването на Виаграта живота на пенсионерите вече не е толкова скучен.
Бисери 3,586 прегледа
Следващ →

Още вицове

Между блондинки: - Муцка, да знаеш, че започнах да се занимавам с езда. - Така ли? И как се справяш? - Тренирам прескачане на препятствия. - Добър ли е коня ти? - Ами... може да се каже, много е учтив. - Учтив?! Конят?! - Да. Всеки път, когато стигнем до препятствие, той ме оставя да мина първа... Погребение във Венеция (град целия във вода). Жена в погребалното бюро: - Можете ли да ми някакъв вид погребение за мъжът ми? - Ами погребение С-класа: ковчег от бял бор, златни дръжки, оркестър на голяма гондола, на опечалените голяма гондола 500 евро. - Не, не. Много е скъпо, друго? - Погребение 2-ра класа: ковчег от черен бор, сребърни дръжки, орекестър свири на малка гондола, на опечалените малка гондола - 450 евро. - Не пак е скъпо. Ако може за около 50 евро. - Добре. 54-та класа: чамов ковчег с ръждясали дръжки без оркестър, НА ОПЕЧАЛЕНИТЕ СЕ РАЗДАВАТ ПЛАВНИЦИ Иванчо не ходил два дена на училище и когато отишъл, учителката го попитала: - Иванчо, защо те нямаше два дена? - Ами госпожо, баба почина та за това! - отговорил й той. - А, така ли, тогава приеми моите съболезнования! -му казала госпожата. Но на другия ден учителката го попитала: - Иванчо, ти защо ме излъга за баба си? Снощи като минавах покрай вас я видях на прозореца? - А, госпожо, той татко нарочно я е подпрял, за да й тече пенсията! В книжарницата влезнала една блондинка и попитала: - Може ли един чийзбургер? - Но, моля ви се това е книжарница! Тогава блондинката повторила на тих глас: - Може ли един чийзбургер? Разговор между две бълхи. Едната много дебела и здрава , а другата слаба и болнава. Дебелата пита слабата: - Защо си толкова отслабнала и болна? - Не питай... Ами живея в мустаците на един диригент и е много проветливо място. Постоянно съм на течение. Пък и няма нищо за ядене. Ами ти как го правиш това - да си толкова добре? - Направи като мене. Аз живея между краката на една балерина. Много добро място. Сухо, топло, парфюмирано, изобщо няма никакво притеснение. След седмица двете бълхи пак се срещат и пак е същото положение. Дебелата пак пита слабата бълха: - Какво става сестрице, нали ти дадох съвет? - Остави. Послушах съвета ти и тъкмо отидох и бях много изморена и реших да поспя. Заспах. - И какво? - Ами как какво - сутринта пак се намерих в мустаците на диригента.