Всеки петък беден възрастен евреин обядвал в дома на богат роднина. Един обяд се появил заедно с младеж, който също седнал на масата.
- А това кой е? - попитал домакинът.
- Това е зет ми. Обещал съм му, че ще го издържам първата година след сватбата.
По средата на зимата на реката седи рибар и лови риба. Рибата въобще не кълве, а рибарят е премръзнал като куче. До него сяда някакъв старец и започва да вади една след друга риби.
- Ей, дядка, как го правиш това, бе! Аз седя два часа и не съм хванал нищо, а ти една след друга ги вадиш?!
Дядката:
- Ферфея фряфва се фърфи на фофло….
- Кво, кво?!
- Хаффам фе ферфея фяфвя се фърфи на фофло фе….
- Кво приказваш, бе? Нищо не ти се разбира…
Дядото с досада изплюва нещо в ръката си и крещи:
- Абе, казвам ти, че червеят трябва да се държи на топло, бе!