Стои Mечо на ръба на една пропаст и вика:
— Прасчооо, Прасчооо… Минава Mагаренцето Йори, вижда Мечо и го пита:
— Мечо, защо викаш така.
Мечо продължил да си вика, без да обръща внимание на магаренцето. Йори отново попитал:
— Мечо кажи ми защо викаш, иначе ще те набия.
Мечо отново не обърнал внимание на Йори и продължил да вика, стоейки на ръба на пропастта.
Йори се ядосал, засилил се с всичка сила към Мечо, за да го блъсне. Мечо обаче се отместил и Йори паднал в пропастта. Мечо започнал отново да вика:
— Магаренцееее, Магаренцеее…
"Ние сме трима братя - царски синове. Вчера баща ни реши да ни ожени. Даде ни по един лък и една стрела и ни каза да стреляме. Който където улучи, там ще му е годеницата. Аз улучих в едно блато и тръгнах да си търся стрелата. Нагазих в блатото - наоколо кал, воня, мръсотия! Изведнъж гледам - една жаба държи в устата си стрелата ми. Викам й: "Дай стрелата, гадино!" А тя ми вика: "Целуни ме и тогава!" Какво да правя - целунах я.
И тя се превърна в чудно красиво дванадесет годишно момиче. Честна дума, господин следовател! Така си беше!"