Четвъртък, 20 август 2026
|
Хасково
35°
Календар
Изпрати ни новина
Вход
Хасково
България
Светът
Новини
Последни новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Спорт
Животът
Здраве
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Триумф на голотата: Какво облякоха звездите на наградите „Грами“
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
С жената бяхме много щастливи... цели 20 години... Дааааа и после се запознахме...
Прочети още подобни вицове
20.08.2026
20.08.2026
20.08.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Студентски
- След няколко години хората ще говорят, гледайки тази сграда на Технически университет и ще казват, че тук съм учил аз. Колега го репликира: — Ако не си изкараш изпитите, то хората може да почнат така да говорят още другата седмица!
Студентски
03.10.2017
3,756 прегледа
Следващ →
Още вицове
На вечерята присъства дама - ценителка на добрите обноски. Към края на вечерята към нея се приближава стопанинът: - Как е? Тя: - По принцип всичко е нормално, само че няма щипки. Представете, мъжете ходят в тоалетната, сам разбирате, какво държат в ръцете си, а после със същите ръце си взимат захар. - Разбрах, взимам си поука. На следващата вечеря домакинът приближава до същата дама: - Как е? - Всичко е отлично, но пак няма щипки. - Как да няма? Има. - Защо не ги виждам? Къде са? - Как къде? В тоалетната!
- Тате, а какъв е смисъла на живота? - Животът има смисъл, освен търсенето на смисъла на живота.
Един приятел разказва на друг за отпуската си: - Представи си, качвам се на нощния влак във Варна, а в купето аз и една разкошна блондинка. И никой друг! С нея пийнахме... - И? - Какво и? Съблича се тя - жестоко тяло! Такива крака, цици! А какво правихме само... И после изведнъж започна да плаче. Разправя, аз съм такава мръсница, имам си такъв готин мъж, толкова ме обича, толкова ми е верен, а аз да взема така да направя, никога няма да си простя... Така се разкая, че даже и аз се раплаках. - А после? - Какво после? Чак до София, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се...
Само Чък Норис може да взриви бетон с паница боб.
- Скъпи, днес имаме годишнина от сватбата, да заколим прасето ли? — Защо пък прасето?! Да заколим брат ти, нали той ни запозна?!