Вървял си Аладин из пустинята и намира една лампа. Разтъркал я и от нея излязал духа и ми казал:
- Ти ме освободи от лампата Аладин. Сега за благодарност щв ти изпълня едно желание.
Аладин мислил и казал:
- Мии, сега има една воина в Ирак и ако може да я спреш, заштото много хора умират сега там и ми е много гадно.
- Аладин, аз толкова време сам стоял в тази лампа, откъде да знам каде се намира Ирак... намисли си друго желание.
Аладин мислил и каза:
- Тогава искам да напражиш жена ми първа красавица.
- Дай една нейна снимка да я видя!
Аладин дал. Духът гледал, гледал и рекъл:
- Та къде казваш се намира Ирак?
Един овчар си пасял стадото в планината. Mинали група ловци и един му рекъл:
— Абе, Иване, ти тука си стоиш, а жена ти в село e с любовника.
Като побегнал човека през гората. Пада, става, изподрал се из храстите, ожулил си ръцете и наи-после се спрял пред село. Почесъл се по главата и си рекъл.
— Абе, ни съм Иван, ни съм женен, къде съм тръгнал!?!