Ромео бил известен Дон Жуан. Дълги години обикалял той села и паланки и не пропускал да ощастливи някоя и друга хубава булка. Винаги обаче с него бил конят му Викентий. Така станало и сега. Решил Ромео да посети поредната хубавица на селото която щяла да бъде сама цялата нощ. Извикал той верния си кон Викентий и му казал:
- Аз се качвам горе при хубавицата а ти ще стоиш тук под балкона; че ако вземе да се върне мъжът и скачам и бягаме. Речено-сторено. Неминало обаче много време и на вратата се почукало. Без много да мисли Ромео скочил през прозореца. А младата жена попитала:
- Кой е?
- Как кой - конят! Дойдох да кажа, че заваля и ще чакам във входа.
Изпращат младеж в армията. Гаджето му казва:
- Дай ми твоя фотография.
Младежът търси в шкафчето си — нищо подходящо няма, само една фотография, на която приятелите му са го снимали гол. Той я разрязва наполовина и дава горната част на девойката:
- Ето ти за спомен, извинявай, но беше малко намачкана.
Тук се обажда баба му:
- А на мен фотография? И аз искам.
Е, бабичката е стара и сляпа, какво ли ще види? Дал й долната част на снимката. Бабката поглежда снимката и се облива в сълзи:
- Ах! На дядо си си се метнал. Както винаги небръснат. Както винаги вратовръзката накриво...