Родил се синът на един борец. Минала една година а детето още не можело да говори. Майката не се притеснявала и не обръщала внимание. Минали 2, 3, 4, 5 години и майката вече била в ужас че синът н не говори.
На един обяд детето казало:
- Мамо, супата е солена!
- О миличкото - казала развълнувано майката - какво ти беше?! Защо досега не ми говори?
- Храната си беше хубава!
Гледам телевизия . Да, знам, вредно е, обаче такава наглост никога не съм виждала и смятам да погледам още малко. Оказва се, че на хората, които цял живот се хранят с надежди, и клизма няма да им помогне.