Върви слепият Джо из градината си и събира ябълки. Напипва ябълката с ръка, вдига я, и я слага в кошницата. Напипва, вдига, слага в кошницата. Изведнъж в ръцете му попадат нечии генитали.
Слепият Джо пита:
- Кой си ти?
Тишина. Слепият Джо хваща гениталите по-здраво:
- Кой си ти?
Отново тишина. Джо стиска гениталите по-силно:
- Пак питам, кой си ти?
В отговор се чува стон:
- Аз!
Джо стиска още по-силно:
- Кой аз?
Тишина...
- Кой аз? - стиска още по-силно
- П-педро.
- Кой Педро?! - стиска с две ръце Джо.
Тишина...
- Питам, кой Педро?! - и още по-силно стиска...
- Н-немият П-педро...
Отишъл веднъж Христо Стоичков на хижа в планината. Времето било просто прекрасно - греело приятно топло слънце, въздухът бил изпълнен с неповторимия мирис на гората. В изблик на поетическо вдъхновение, Стоичков казал:
- Ех, каква хубава утрин!
А ехото по навик отвърнало:
- Майката, майката...