Съдебен процес за кражба. Адвокатът на обвиняемия се изправя пред съда и казва:
- Ваша чест, както е известно, моят довереник е откраднал златно колие от бижутериен магазин. Но, ваша чест, тази кражба е извършена от неговата ръка, защо тогава той трябва да носи отговорност за действията й?
Съдията се усмихва ехидно, удря с чукчето по масата и казва:
- Съгласен съм с вас. Осъждам ръката на обвиняемия на три години поправителен труд в затвора. Вашият довереник може да си избере - да я последва в затвора или не. Решението си е негово.
Адвокатът се усмихва още по-ехидно, отива при подсъдимият, сваля изкуствената му ръка, оставя я на масата на съдията и двамата с крадеца си тръгват.....
Разказ на ветеринар:
Веднаж на гости ми дойде бивша моя студентка. Седим, говорим си и в един момент телефонът й звъни. Стопанката на куче, при която тя се кани да върви. Разговорът (както го чух, т.е. – само нейните отговори) звучеше така:
- Да, ще дойда при вас след около час…
Сигурно, по-добре да ме посрещнете на спирката на метрото. "Западен парк"? Добре, след един час. Как да ме познаете? Ами, аз съм висока и стройна. Облечена съм с черно палто, дълга черна пола… Черни ботуши… Чантата… Въобще, цялата съм в черно и с коса...
В разговора настъпва дълга пауза.
- …Коса – това е някаква прическа!