Сряда, 30 септември 2026 | Хасково Облачно 17°
Иванчо казва на баща си: - Автобусът днес беше препълнен и аз без да искам настъпих една дама по крака. Аз й се извиних и тя ми даде един банан. - А ти благодари ли й? - Не. Веднага настъпих и другия й крак…
Иванчо и Марийка 4,292 прегледа
Следващ →

Още вицове

ЗАКОНИТЕ НА ПЕРИЙОН 1. Когато наближим с колата си ж.п. прелез, бариерата винаги е спусната. Колкото повече бързаме, толкова по-дълго бариерата стои спусната. 2. Автобусите от градския транспорт, движещи се в обратната на нашата посока, са винаги празни. Ако решим да не ползваме автобус, те стават празни и в двете посоки. 3. Крушката на фара ни отказва да свети точно когато ни спре КАТ. Щом си платим глобата и продължим, тя отново светва. 4. Когато ни маха някоя хубава автостопаджийка, жените ни са винаги с нас. Когато пътуваме сами, автостопаджийките изчезват. 5. Когато някой друг кара с превишена скорост, КАТ го няма никакъв. Щом ние превишим скоростта, КАТ веднага се появява. 6. Хубавите и нови коли имат стари и грозни притежатели. Ние, когато остареем, продължаваме да караме старите си коли. Отидох в кръчмата.Изпих няколко ракии.Трябваше да си тръгвам.Почудих се през коя от двете врати да изляза. Качил един едно маце на стоп и почнал да му се пуска. Мацето се опъва и вика: - Спри тук да слезна. Той се пищисал и спрял, а тя дим да я няма, ама си забравила чантата. Върнала се и чука по прозореца. - Какво има сега? - пита шофьорът. - Дай ми чантата. Отворил той прозореца и казал: - Вземи си я сама. Мацето се навело да я вземе, а нашия бързо затворил прозореца и я приклещил за врата. Излезнал бързо и оправил мацето. Като свършил гледа един овчар да го зяпа от поляната. - Ей, голяма работа е това леката кола. - рекъл овчарят. - Колко струва? - Ами към 50000 марки. - Абе аз за кола не знам дали ще събера, ама за една врата с прозорец все ще намеря пари. Един студент пресякъл неправилно улицата и близко стоящият полицай веднага му отцепил карнетката. - Де бе, мильо - започнал да се моли студентът - спомни си студентските години! - Айде, върви си! - рекъл полицаят - Ама да знаеш, че аз не съм Мильо, а Кольо! Мильо е на другия ъгъл и да се пазиш от него, че той не е бил студент!... Когато прощават греховете някому, непременно ги приписват другиму.