Провежда се следствие за пожар в операта. Единственият свидетел е някакъв продавач от будка за семки.
Следователят:
- Разкажете, какво видяхте?
- Значи, затворих аз вчера будката, прибирам се вкъщи, вдигам полата на жената…
- Това не е интересно за следвствието. Говорете по-конкретно.
- Ами аз така и говоря. Значи, затворих аз вчера будката, прибирам се вкъщи, вдигам полата на жената…
- Свидетелят! По-кратко!
- Така и говоря, бе! Значи, затварям аз вчера будката, прибирам се вкъщи, вдигам полата на жената, която виси на прозореца и какво мислите виждам? Операта гори!
Учителката предлага на децата да играят на букви: тя казва буква, а децата казват дума, която започва с тази буква и я обясняват. Започнали… А, Б и т.н. Децата се поуморили. Стигнали до буква "П". Само Иванчо вдигал ръка. Учителката го посочила със свито сърце:
- Кажи, Иванчо.
- "Подсъзнание", госпожо.
- Браво, Иванчо - отдъхнала си тя - И какво значи "подсъзнание"?
- Ами, госпожо, представете си, че по улицата вървят две жени и ядат сладолед. Едната го ближе, а другата го смуче. Коя от двете е омъжена?
- Ами - позачервила се учителката - тази, която го смуче…
- Не, госпожо. Омъжена е тази, която носи халка, а това дето вие си го мислите - то е подсъзнание.