Един млад сицилианец решил да стане мафиот. Отишъл при най-големия началник на мафията - самия дон, и му казал:
- Искам да ме приемете в мафията.
Донът казал:
- Няма мафия. - и го отпратил.
Тогава младежът отишъл при съветника на дона и казал:
- Искам да ме приемете в мафията.
Съветникът и той казал:
- Няма мафия. - и го отпратил.
Младежът отишъл при един от бригадирите и се помолил:
- Приемете ме в мафията.
- Няма мафия. - казал и онзи и го отпратил.
С разбито сърце младежът се върнал в родното си село. Приятелите му го попитали:
- Приеха ли те в мафията?
- Няма мафия.
И всички веднага разбрали, че са го приели, и почнали да се страхуват от него...
"Съгласна ли си да му събираш чорапите от пода, да го посрещаш в петък пиян на талпа посред нощите, да го пускаш за риба с пренощуване, да гледаш с него футбол, да търпиш приятелите му и да носиш цялото домакинство на гърба си?... Съгласен ли си - да й даваш цялата си заплата, да помниш всички дати, редовно да й подаряваш цветя, да обичаш тъщата, да не пиеш, да не гуляеш и ежедневно да изпълняваш съпружеския си дълг?;
- Така трябва да се пита! А не, - "в мъка и в радост...", да мрънкат всякакви глупости!