Фокусник работил на един кораб. Понеже пътниците се сменяли постоянно, фокусникът показвал винаги едни и същи фокуси. За негово нещастие папагалът на капитана, гледайки го достатъчно пъти, научил всичките му номера и започнал да разваля представленията му с викове от рода на: "Не, не! Това не е същата шапка! Истинската е под масата..." или "Погледни в джоба на гърба му... там е!" и т.н. издавайки тайната на всичките му фокуси.
Фокусникът бил бесен, но нямало какво да направи - папагалът е на капитана.
Веднъж корабът претърпял корабокрушение и по чудо (що ли?) само фокусникът и папагала се спасили и продължили да плават на някакви останки от кораба. Фокусникът гледал злобно към папагала, който също не откъсвал поглед от него. Накрая след седмица папагала не издържал: "Е добре де, добре. Предавам се! Къде е кораба?"
Каубой язди из прерията и изведнъж се обажда вътрешният му глас:
- Спирай коня!
- Ама защо… ама как… - спори известно време с гласа, но все пак спира.
- Слизай на земята.
Слиза.
- Взимай лопатата и копай.
Копае, копае, копае… Каталясва, иска да спре, но гласа настоява. Изкопава дълбока дупка и внезапно намира в нея торба злато.
- Добре, сега мятай торбата на коня и потегляй към реката.
Отиват до реката.
- Сега намери най-дълбокия вир и хвърли торбата в него.
Поучен от опита си, каубоят хвърля златото във вира и пита вътрешния глас:
- Е, и сега?
- Егати кефа, слушай как бълбука само!