Две циганки метат автогарата във Варна .. Ранна утрин някъде малко преди 6 часа. Едната дърта, другата млада. Младата циганка започва да се оплаква:
- Оххххх сестро ... к’во да ти разпаам. Прибира се снощи бааащата на м’ойто Асан и ка’т ма вижда и вика харе Айше свалай г’ащити
- И ти ко ма ?!?! - казва дъртата циганка.
- И аз ... ми аз ко .. свалям ги на’л е бащата на мойто Асан.
- И после са брибира по-голям’то брат на мойто Асан .. и той аре Айше сваляй .. после по-малкото брат ... и тъй до одеве .. кат са прибра мойто .. то щото нали най-малкото и той вика да свалям г’ащити ... и ей го на ... станало 6 и аз метем тука.
- Ууууууу мхного ибани ма !!!! - казала дъртата циганка с респект в гласа.
- А ... тоооо и’банту не беше много .... спането беше малку!
Манго и Айшето се прибират от нивата с каруца. По едно време Айшето станала палава нещо и от дума на дума почнали да се чукат. Конят си вървял, вървял и спрял на един влаков прелез. След малко в далечината се задава влак. Машиниста, като видял каруцата започнал да свири със сирената. Манго и Айшето не реагират. Оня набил спирачки. Влака скърцал, свирил, влачил се и спрял на 10 сантиметра от каруцата. Слиза машиниста от локомотива и почва да се кара:
- Абе вие луди ли сте бе. Свирих ви, светках ви с фара, въобще не мръдвате. Знаете ли колко трудно се спира влака бе?
Манго се надигнал от каруцата и запъхтяно отговорил:
- Такъв е живота, брато. Който може спира.