Една баба селянка решила да отиде в София на гости на сина си. Изведнъж го вижда в двора на непозната сграда и го пита:
- Синко, ти сега къде живееш?
- Ох мамо, до вчера живеех срещу затвора, днес живея срещу нас.
Умрял един човек. Заедно с него умряло и кучето му. И ето, че душата на човека заедно с на кучето, стоят пред една врата с надпис:"Рай. Забранено влизането с кучета".
Не влязъл човекът през тази врата, а продължил нататък в неизвестността. Повървял и стигнал до друга врата. На нея няма надпис, само един старец седи встрани. Човекът се приближил до него и казал:
- Извинете, уважаеми...
- Свети Петър съм аз.
- А какво има зад тази врата?
- Раят е зад тази врата.
- А с кучето може ли?
- Разбира се.
- А на предишната врата тогава, какво имаше зад нея?
- Там е адът. До Раят стигат само тези, които не зарязват приятелите си.