Ходи си милиционерът през парка. Тъмно е. Приближава един храст, от който се чуват пъшкания и стенания. С плътен и респективен глас пита:
- Вие там - по любов или насила?
- По-любов! - отговорил му мъжки глас.
- Ти, мъжът, да мълчиш , не питам теб.
- По-любов! - отговорил му женски глас.
Продължил пазителят на реда по пътеката и стигнал втори храст.
С плътен и респективен глас пак пита:
- Вие там - по любов или насила?
- По-любов! - отговорил му мъжки глас.
- Ти да мълчиш , не питам теб.
- По-любов бе сладък,по-любов! - отговорил му друг мъжки глас.
С разбирателен поглед пак продължил по пътеката. Стига трети храст. Запъхтяни стенания. Страст голяма. Задал дежурният въпрос:
- Вие там - по любов или насила?
- По-любов! - отговорил му мъжки глас.
- Ти да мълчиш , не питам теб.
- Че кой питаш.То тук друг няма.
Седят три жени и пият кафе. Едната казва:
- Моята свекърва я погребахме на едно много хубаво място - тишина, слънце, спокойствие...
Другата:
- И ние нашата я погребахме на хубаво място - слънчево, тихо, спокойно...
Третата звъни по мобифона на свекървата си:
- Мамо, какво правиш?
- Ами-и-и... Какво да правя, мотам се.
- А така, мотай се, мотай се! Хората взеха хубавите места, а ти още се моташ!