1942. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита:
- Още ли не са ви заточили, др. Жуков?
и отминава, пушейки си луличката.
Жуков треперещ се прибира у дома, приготва си багажа, сбогува се със семейството и сяда да чака. Чака ден, два - никой не идва…
1943. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита:
- Още ли не са ви застреляли, др. Жуков?
и отминава, пушейки си луличката.
Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака…
1944. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита:
- Още ли не са ви застреляли, др. Жуков?
и отминава, пушейки си луличката.
Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака…
1945. Кремъл. Балът на победата. Сталин държи реч и завършва:
- И през цялото време на войната на нас не ни изневеряваше чувството за хумор. Нали така, др. Жуков?
Ловна дружинка отива да избива глигани,а господин Ловжийков тръгва с тях, за да бере гъби...- Господин Ловджийков, видите ли глиган, решите ли да го гърмите, прицелвате се и го прострелвате точно в главата. В противен случай сте мъртъв!-Естествено, другарю - отвърнал той Клекнал г-н Ловжийков мажду два бора и започнал да бере...Изведнъж гледа на 7м пред себе си голям и тлъст глиган. Прицелва се Ловджийков в животното и "ПРАС!!!" - гърми го по задника... Глиганът изцвилва громко, обръща се, фокусира Ловджийков и хуква към него с адски гняв.Господи Ловджийков:- Малеее, ми ся... чи ко’ ма бърка мене, чи аз съм за гъби...