Възрастната жена вървеше към перона. Сърцето й се късаше, не искаше да си заминава, все пак тук живеят дъщерята и внука...А кога ли пак щеше да дойде, не знаеше...
До нея ходеше дъщерята и я държеше под ръка...На нея също не й беше весело..Внукът много се беше привързал към баба си...И той не искаш тя да заминава...Около тази тъжна компания с тежките куфари в ръце подскачаше весело зетят...
Mъжът се връща по-рано от работа и заварва жена си с някакъв непознат.
- К’ъв е тоя ма? - пита заплашително.
- Ами това е Гошо... Гошо, това е мъжът ми. Запознайте се. Докато се запознавате, аз ще ида да извикам линейка.