Сряда, 30 септември 2026 | Хасково Предимно облачно 17°
Качва се в маршрутката баба с малкия си внук. Детенцето вика: - Искам при мама, искам при татко! Бабата го успокоява: - На работа са, пари да изкарват! Детето без да се замисля изстрелва: - Тогава защо никога нямат пари?!
Разни 2,806 прегледа
Следващ →

Още вицове

Ако една жена е разцъфнала от щастие, значи сe е уредила с чудесен градинар. Злобата в някои хора надвишава доброто в този свят Таксиметров шофьор качва късно вечерта млада, хубава жена. Кара я до адреса, спират и тя му казва: - Нямам пари. Може ли в натура? - Преди теб две ми платиха в натура, мен пари ми трябват! Стой в колата! Излезъл шофьора, по тротоара се прибира някакъв мъж. - Пич, изкаш ли да изчукаш едно хубаво маце, в колата е - само за 10 лв. - Готово брат ми! Дал 10 лв. и почнал да чука мацето в тъмната уличка. Шофьорът се дръпнал в страни да не пречи. В този момент минава един полицай, вади един фенер и свети в колата. - Кво правите господине? - Чукам жената. - Твойта ли, или чужда? - Мойта, мойта - преди да светнеш с фенера мислех, че е чужда.. Един депутат излязъл на лов в балкана, обаче се спуснала мъгла и той се изгубил. Лутал се той насам - натам и срещнал един пастир със стадото си и го попитал: - Извинете, бихте ли ми посочили пътя към хижата? - Може, обаче ако позволиш да те опъна един път отзад. - Ааа, ти, луд ли си бе? Ти знаеш ли кой съм аз? По - скоро ще замръзна тук в планината, но не давам! - Е, твоя воля - казал пастирът и тръгнал. Депутатът тръгнал сам да търси пътя, но като се поотдалечил малко, поразмислил и си казал: - Абе, я да се върна аз при пастира. Ще ме наебе един път и какво толкова, поне ще остана жив. Върнал се той при пастира и се споразумели. Правили те каквото правили и пастира му показал пътя кам хижата. На другия ден депутатът се събудил, побутнал жена си и я попитал: - Мило, я погледни през прозореца навън, има ли мъгла? Тя погледнала и му отвърнала: - Да, мило, има и то доста гъста. А депутатът отвърнал: - Ех и днес ще изгорят доста ловджийски дупета... Идва шефа на работа в дванадесет без десет. Изпил си кафето, запалил цигара и решил да пристъпи към работа. Звъни на секретарката си: - Прати ми счетоводителя при мен. - На обяд е. Вече е двандесет и половина. - Вече е обяд ли? Леле, как лети времето!