На една поляна си пасе стадо крави, обаче естествено поляната била оградена с ограда от бодлива тел, че да не излизат хайванчетата. От външната страна на оградата обаче пасял як плодовит бик. Той съзрял красива кравичка с голямо виме и влажен поглед и след като си мучали известно време той се засилил, прескочил оградата, отишъл при нея и попитал:
- Мууу, как се казваш, сладурче?
- Амиии...аз съм Сивушка Недостъпната. Ама за тебе съм само Сивушка. А ти кой си?
- Ами, аз съм Белчо Надарения, ама за тебе съм само Белчо, щото дарът ми остана да виси на оградата.
Две змии седят под един камък и едната пита другата:
- Много ли сме отровни?
- Защо питаш?
- Кажи, много ли сме отровни?
- Да, защо?
- Защото си прехапах езика...