„Скъпа моя, обичам те! Така, както обичам Арсенал и Лацио! Липсваш ми, както "А" група през зимната пауза! Желая те така силно, както Арсенал желаят Шампионската лига и както Гонзо желае да бие дузпа на Бате Борисов! Опияняваш ме така, както българска водка Юсеф Рабех и ирландско уиски Пол Гаскойн! Ти си по-страстна и от Вили Вуцов по време на мач! Без теб живот няма, както няма и Пловдив без Ботев! Когато си до мен, краката ми се разтреперват като на Ники Михайлов срещу Вердер! По-красива си от Бекъм и Роналдо и по-нежна от Алън Смит и Гути! Не мога без теб, както Иван Иванов без Иван Караджов! Обичам те - няма спор, но обичам и приятелите си, които ме чакат пред телевизора, обичам и студената си бира, обичам и футбола! Затова днес на 14 февруари ще съм с другата моя любов - футбола, а с теб ще бъда цял живот! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Един студент отива на изпит.
Квестора му казва:
- Момче, нищо не знаеш, но ако ми кажеш колко крушки има в стаята ще ти пиша 3?
- В стаята има 1,2,3.. 6 крушки.
- Грешиш. В стаята има 7 крушки, защото в джоба ми има една.
Писал му двойка.
След време студентът пак се явява на изпит при същтият квестор.
И този път студентът нищо не знаел, а квесторът пак го питал:
- Ако ми кажеш колко крушки има в стаята ще ти пиша 3?
- В стаята има 7 крушки.
- Грешиш този път не съм си взел.
- Да, но този път аз съм си взел.