Събужда се сутринта поручик Ржевски и гледа как слугата му чисти мундира от повръщано. Досрамяло го о решил да се оправдае:
- Григорий, представяш ли си, отивам вчера на бал, стоя си мирно, пия шампанско, разговарям с дамите и някакъв пиян нахал ме оповръща целия, така го праснах по мутрата.
- Малко му е било, господарю! Изакал ви се е и в гащите...
Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
- Кой чука?
- Георги.
- Кой Георги? - отвърнал с недоумение светеца.
- Ами Гонзо, бе!
- …
- Георги Иванов - Гонзо!
- А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.