Есен.
Вали тих дъждец.
Гробище.
Зет и шурей на погребението на единия - майка, а на другия - тъща.
Гробарите хвърлили лопатите и се наложило двамата роднини да я погребат.
Прибрали се в къщи, след дълги мъки и споделят:
Шуреят:
- Какъв дъжд. Какво лошо време.
Зетят:
- Да. Ама много добра работа свършихме.
Двама приятели докато пътували ги застигнала буря и останали да пренощуват в дома на богата вдовица.
След 9 месеца единия от тях получил писмо от адвоката на вдовицата и ужасен позвънил на другия:
- Помниш ли, че по време на похода ни пренощувахме в дома на една вдовица?...
- Помня....
- Помниш ли как ти няколко пъти ходи в нейната стая и след това се хвали колко добре си я оправил?
- Ами.... помня....
- Ти да не си използвал моето име?
- Ъъъъ... да..., защо, да не би да е родила?
- Не, но можеш да ме поздравиш! Вдовицата е умряла и ми е завещала цялото си състояние.