Вторник, 29 септември 2026 | Хасково Облачно 17°
Чък Норис, Арнолд Шварценегер, Долф Лундгрен, Силвестър Сталоун, Жан Клод Ван Дам и Брус Уилис били на чалга-клуб в Пловдив. В разгара на купона, покрива на дискотеката паднал. Изпод отломките се извисил Арни и казал на Чък Норис: -Абе Чъки, по-леко хвърляй тия салфетки....
Разни 2,106 прегледа
Следващ →

Още вицове

Студентка влиза в кабинета на млад преподавател. Разкопчава 2-3 копчета от ризката си и коленичи с думите: - Бих направила ВСИЧКО за да взема този изпит!!! - Всичко?! (Прошепнал той!) - Да, всичко!! - А бихте ли... Учила?! При опит да се докаже, че са били купувани гласове, оправданието било, че са почнали вече безлихвените заеми на Симеон. Даже са станали вече и безсрочни. Стои заека на пънче и пише. Минава покрай него лисицата и го пита: - Какво пишеш, зайо? - Дисертация. - За какво? - За това как зайците ядат лисици. - Че къде си виждал такова нещо? - Ела с мен и ще ти покажа... След известно време заека пак седи и пише нещо. Минава вълкът. - Какво пишеш, дългоухи? - Дисертация за това как зайците изяждат вълците. - Ти да не си откачил? - Ела с мен и ще ти покажа... Следваща картина: заекът пише, идва мечката. - Какво пишеш? - Дисертация за това как зайците изяждат мечките. - Къде си видял такова нещо? - Ела с мен и ще ти покажа... Последна картина: пещера, планина от лисичи, вълчи и мечи кости. В средата, огризвайки кокалче, лежи огромен лъв. Поука: важна е не темата на дисертацията, а кой ти е научен ръководител. Двама борци карат през гора. По едно време им се допикава, слизат и започват да пикаят. Ала единият го ухапва змия точно по онова място. Той започва да вика от болка: -А-а-а! Помощ, ухапа ме змия! Другият борец веднага се обажда на шефа си и му вика: - Шефе, шефе, братчеда го ухапа змия! Бързо казвай к'во да праим. -Ами... Единственият начин да го спасиш е да изсмучеш отровата от ухапаното място... Тъжен, борецът отива при братчеда си и като помисля малко му казва: - Шефа каза: ша мреш! Командващият армията поканва офицерите и техните жени в базата на коктейл. Един от генералите държи реч пред събралите се. Млад лейтенант се обръща към жената до него и казва: - Каква глупости ги дрънка този глупак, а? Жената обръща червеното си от гняв лице към него с думите: - Лейтенант, знаете ли коя съм аз? - Не, госпожо. - Аз съм жената на този, който нарекохте "глупак". - Така ли, - казва младият лейтенат твърдо и наперено, - а знаете ли кой съм аз? - Не, не знам- казва генералската жена. - Слава богу! - казва лейтенантът и изчезва в тълпата.