Двама съседи ловили риба. На единият все му кълвяло, а другият и жаба не успял да улови.
- Завиждам ти, като те гледам колко риба си хванал... а аз нищо. Каква стръв използваш?
- Хляб, ама специален!
- Как така специален? От къде да намера и аз такъв?
- Ами виж сега, като видиш жена ти да се разхожда по двора с поличка, взимаш парче хляб и я чакаш да се наведе. Щом се наведе отиваш при нея и го потъркваш между краката й. Няма начин да не се възбуди и ще подмокри хляба. С него рибите ще се скъсат да кълват.
- А ти от къде знаеш, че ще стане?
- Е, всеки път така правя с моята.
И така, преди следващия риболов, човекът решил да се възползва от съвета на комшията си. Жена му се разхождала из двора по поличка. Щом се навела, мъжът й веднага изтичал и започнал да я търка с хляба между краката. Жената без да се обръща измъркала:
- Ооо, комшо, пак ли за риба?
Отива японският посланик на гости на семейство Костови. Посрещат го, сядат на масата, Елена поднася любимата си супа от коприва, Иван отваря сладка приказка.
По едно време японският посланик сочи стената, на която виси снимка на двете дъщери на Костов:
- Близначки?
- Не, не, едната е по-голяма.
Минава известно време. Посланикът пак поглежда снимката:
- Близначки?
- Абе нали ти казах, не са близначки! - тросва се Иван.
- А-а, близначки - уверен е японецът и сочи Елена - С тая жена никой няма повтори.